Евразийският (Европейският) бобър (Castor fiber Linnaeus, 1758) се е срещал някога широко в северните и централни части на Европа и Азия, но е бил активно ловуван заради ценната си кожа и кастореума (силно ароматен секрет от аналните жлези, която се е използвала в парфюмерията) до почти пълно изчезване. В началото на 20-ти век само около 1200 бобъра са оцелели в осем реликтни популации в Европа и Азия (Halley et al. 2012). Видът се среща на територията на България до средата на XIX век.
След 60-те години на XX-ти век, в много държави в Европа стартират проекти, свързани с неговата повторно въвеждане (реинтродукция), като много от тях са успешни и бобърът се завръща с голяма част от ареала си, включително Румъния. В същото време в северните части на континента се разпространява инвазивния канадски бобър (Castor canadensis). У нас първите доказателства за неговото присъствие са открити през 2020 г в района на Русенски Лом. Оттогава насам следи от жизнената му дейност редовно се забелязват на няколко места по течението на р. Дунев и нейните притоци. Целта на настоящия проект е да апробира иновационни методи за мониторинг на вида като изследване на ДНК от околната среда и откриване и картиране на следи от вида чрез безпилотни летателни апарати. Генетичните данни за вида ще дадат информация за произхода на българските популации, ще потвърдят тяхната принадлежност към местния вид (Castor fiber) и ще послужат за научна основа за обявяването му за защитен.
Лице за контакт: Мария Качамакова, maria.n.kachamakova@gmail.com